Създаваме от душа
За музея
Музеят на гайдата е единственият по рода си исторически и етнографски музей в България, в който са събрани дарени експонати, свързани с гайдарското изкуство. В него ще намерите информация относно направата на музикалния инструмент. Ще се запознаете и с личности, свързани с гайдарската музика. Тук ще откриете множество снимки, документи и записи, които правят просещението многопластово и обогатяващо.
Музеят се отличава с нестандартните си художествени инсталации и компоненти, които представляват интерпретация на създаването на инструмента. Показани са и съставните му части, композирани в художествени скулптури и фигури.
Ще опознаете гайдари от различни поколения - от най-възрастния - Иван Бозуков (1888 - 1948 г.) от село Кортен, Новозагорско, до най-малкия - Стефчо Иванов от София.
Въпреки че музеят се намира в село Стойките, център на родопската гайдарска традиция, представена от каба кайдата, джура гайдата присъства равностойно в експозицията.
Създаване
По инициатива на Организационния комитет на Националния гайдарски събор „Апостол Кисьов“ през пролетта на 2021 г. започва събирането на експонати за обществената колекция „Гайдата – древна и вечна“ – село Стойките.
В проекта се включват широк екип местни доброволци - професионалисти в сферата на културата. Сред тях са музиканти, експерти с висок престиж и обществено признание, историци и музейни експерти, отговарящи за правилната презентация на автентичните експонати и тяхната стойност.
Експозицията е открита на 25 юни 2022 г. Тя е съставена изцяло от дарени предмети, документи, аудио, видео и фото материали от всички фолклорни области на България.
Към днешна дата колекцията наброява над 250 движими вещи, сред които и идентифицирани по Закона за културното наследство движими културни ценности.
Любопитно
Чували ли сте, че... гайдар спасил от разстрел войници с родопска песен.
Чепеларецът Михаил Киряков и още четирима били осъдени на смърт чрез разстрел през 1917 г. Воeнните очаквали да чуят последните им думи. Eдин поискал храна, друг - цигари. „Ако е възможно - да посвиря за последен път. За живот и смърт - то ми е“, рекъл родопчанинът. Съдиите се спогледали: “Добре, изсвири която искаш песен“. Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички мълчали и слушали любимата му “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана чоста гора”. Когато досвирвал песента, войнишките редици завикали: “Милост!”, “Милост!”. Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите.
За истинността на историята, която звучи като легенда, разказва през 1937 г. изследователят на историята на Родопите и писател Васил Димитров, известен с литературния си псевдоним Янтай Кавалов.